За нас

История във Враца

Началото на Адвентната църква във Враца е поставено през 1946 година с назначаването и заселването на първото адвентно проповедническо семейство в града – Борис и Мариам Ортови. С пристигането си те отиват на адрес получен от Зора Христова - адвентистка от София (основателка на “Българско везмо” -фирма за българска бродерия)”. Така те се срещат и запознават със Савка Донова Тошева, която канят на гости. Савка довежда и своята внучка Биляна със себе си и двете са първите приятели на истината.

Внучката Биляна си спомня за тези посещения по това време: “Борис и Мариам Ортови имаха много мил подход към нас. Първата духовна песен, която ни научиха бе: №276 “Нам сал любовта дава блаженство, щастие”. А първата книжка, която прочетохме беше “Чудесата в Библията”.

Към тях се присъединяват Марийка Борисова и Пенка Георгиева, кръстена през 1926 година в София, която е първата адвентистка установила се да живее във Враца някъде между 1927 и 1929г.

Не след дълго и едно младо семейство на руски баптистки проповедник (който е бил по това време в концентрационен лагер) започва да посещава събранията, но те така и не стават членове на адвентната църква.

Едни от първите, които се кръщават във Враца са Василка и Жина Данови, Вета Начева, Савка Тошева, Мария Вълкова, Асен Данов, Иванка Мишлякова, Каменка Филипова, Анани Тошев (в последствие дългогодишен старейшина на църквата) и други.

Първоначално църквата се е събирала в дома на проповедника, а по-късно в домовете на Василка и Жина Данови, Иванка Мишлякова и Витка Атанасова.

Началото е било съпътствано с много трудности. По време на комунистическото тоталитарно управление членовете не веднъж са били предупреждавани от милицията да преустановят събиранията си. Съществувал е голям недостиг на литература особено в годините между 1954-1958. Понякога за цялата църква във Враца е пристигал само по един съботно-училищен урок. Някои от членовете са ги преписвали заедно с песнарките на ръка или на пишеща машина с индиго. Малкото книги са се предавали от човек на човек за четене.

Независимо от тези трудни условия между вярващите съществувало много тясно общуване и близост. Често пъти богослуженията на църквата се осъществявали в полите на планината. Духовните им песни огласявали околността и привличали любопитните погледи на преминаващите от там хора. Не преставали да се събират и да се насърчават. Не само в събота, но и през седмицата били провеждани общи обеди и молитвени събирания за цялата църква. По примера на апостолите, църковните членове навестявали и околните селища, където всред познати и непознати в частни домове споделяли с простота и чистосърдечие вярата си и благата вест за Христос.

Проповедниците, които са се грижели за малката църква, насърчавали и хранели духовно вярващите са били добре познатите български пастири: Димитър Стойчев, Станчо Димов, Димитър Киров, Борис Бонев - тогава председател на съюза на църквите в България, Христо Киров, Стоян Томанов и други. Всички те допринасят за посяване на семенцата на истината в този район. По този начин за периода на комунистическия режим (1946-1989), църквата бавно, но постепенно нараства. През годините до 1992 – тя е наброявала средно между 10 и 20 души.

Първия назначен проповедник след 1989 година е Стефан Максимов.

През месец февруари 1993г., пастор Харолд Кнот от Швейцария провежда с огромен успех първата публична евангелизация в града. Една от най-големите зали във Враца се изпълва с посетители. Раздадени са стотици християнски книги и Библии. В резултат на това броят на членовете се удвоява. За съжаление, малкия брой членове на църквата в този момент и липсата им на опит стават пречка да бъдат приобщени многобройните посетители от евангелизацията.

По същото време е закупена и малка двуетажна жилищна сграда за нуждите на църквата. Салонът за богослужение в нея представлява две стаи, стената между които е разрушена. Интересна е и историята на тази сграда. След комунистическия преврат 1944 година тя е национализирана от народната власт и превърната във управление на милицията, в което са били изтезавани хора. Следите за това все още личат по стените на подземието.

От 1993, за две години във Враца е назначен пастор Михаил Йоргов. По това време църквата постепенно укрепва и нараства, като към нея се присъединява и 15 членната група от така нареченото реформаторско движение (отделило се от Адвентната църква през 1915 година, а в България- през 1924г). След това служители тук са били проповедниците Иван Стоянов, Иван Попов, Пламен Паскалев, Трифон Трифонов.

С благословението на Бога и мисионската дейност, проведените колпортажи в града и околните села, а също така и сравнително успешните евангелизации през периода 1995-2003г., членството на църквата нараства на 113 души, които заедно с приятелите достигат около 130 души.

Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска протестантска църква със световно разпространение и милиони членове. Наименованието „Адвентисти от седмия ден“ подчертава две библейски учения, пренебрегвани от Християнството като цяло: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus — пристигане, идване) и Божият морален закон, съдържащ в четвъртата заповед съботната институция.

За повече информация може да посетите официалните сайтове на църквата: www.sdabg.org (български) и www.adventist.org (световен).